Роди се Бог! Славете Го!
Христос е тук! Срещнете Го!
Сторете му в душите място!
Сърцата превърнете в ясли!
И направете Му поклон —
да влезе Той във всеки дом,
та дето мракът е витаел,
звездата Му да засияе!
Роди се Бог! Славете Го!
Христос е тук! Срещнете Го!
Сторете му в душите място!
Сърцата превърнете в ясли!
И направете Му поклон —
да влезе Той във всеки дом,
та дето мракът е витаел,
звездата Му да засияе!
Когато цял свят тънеше във мрак,
най-светлата звезда изгря в небето!
Отчаяно от всичко, трепна пак
във радостно очакване сърцето!
И ангели запяха над света
възторжения химн: “Христос роди се!”
И мъдрост, и овчарска простота,
тъй всичко пред Смирения смири се!
От яслите под светлата звезда
изтече Извор и заля земята…
И дето пият чудната вода,
любов и мир избликват от сърцата!
Летете, снежинки, и бийте камбани!
Че утре е Коледа — празник голям!
Белейте се вие, обширни поляни!
Светът да е бял, да е чист като храм!
Че в църква когато Христос занаднича
от Свойте икони към нашия свят,
да види земята на рай че прилича,
че сипе небето над нас благодат!
Летете, снежинки! Застилайте всичко —
и чувства небратски, и локви, и смет,
и болки, и скърби в сърцето самичко!
Да бъде днес бяло и радостно вред!
Да няма в дворовете купища кални!
Да няма в душите от злост ни следа!
Над скърби незнайни, над сълзи печални
да грей Витлеемската чудна звезда!
Бял белее се светът.
Низко слязло над полето,
като купол е небето
храм от мрамор е лесът.
Сгушени под бял кожух,
сякаш се елхите молят,
и по тъмните им стволи
пада белоснежен пух.
И такава тишина
из безмълвните алеи!
По безбройни полилеи
свети тиха светлина.
Ти си мислиш: в тоя час
чудо става на земята.
Затова са небесата
тъй надвиснали над нас.
И очакваш изотвъд
ангели да се покажат
и възторжено да кажат:
“Бог роди се днес във плът!”